{:bg}Приказки в тъмното{:}{:en}Tales in the Dark{:}{:de}Geschichten im Dunkeln{:}{:it}Racconti nel buio{:}

{:bg}

Приказки в тъмното

Автор: Йоан Колев

Източник: БНР 

публикувано на 29.03.17г.

Какъв би бил животът ни, ако ни бе отнето зрението или бяхме приковани към инвалидна количка? Всеки път, когато срещна такива хора, си задавам въпроса как бих се чувствал аз на тяхно място. Вероятно няма да издържа дори няколко дни. Страхът от тъмното е напълно оправдан, особено ако то е ежедневие за човека. Всеки ден той е изправен пред редица препятствия като това дори да излезе от собствения си дом. Инфраструктурата у нас не е пригодена за хора с увреждания и те не могат да я използват безопасно. Затова общностите им се капсулират и са изключени от обществото. Техните проблеми винаги остават на заден план в програмите на властимащите. Срещаме ви със социалният предприемач Евгени Митев, който се е заел с нелеката задача да помага на хората със зрителни увреждания. Една от инициативите, в които участва, е немска и се казва „Диалог на тъмно“. Ето какво ни разказа за нея:Всичко започна през 2014 година, когато аз посетих едно събитие за социално предприемачество в Страсбург. Там видях стая, в която се влиза и е напълно затъмнена. На нея пишеше диалог на тъмно. Аз бях вътре с още петима непознати, водени от незрящ човек. Раздадоха ни бели бастуни и влязохме през вход, който правеше пълно завъртане. Последваха няколко задачи. Опитвахме се да свършим работа в условията на пълно изключване на зрението. Това беше извън зоната на комфорт. Когато излязох отвън се заговорих с хората и се оказа, че това е едно от първите и най-устойчиви социални предприятия в Европа. Нарича се „Диалог“ и е започнало с „Диалог на тъмно“- събития организирани и водени от незрящи. Вече има и други формати като „Диалог на тихо“ – за глухонеми и „Диалог с времето“, където водещите са хора над 80 годишна възраст.През 2015 година Евгени и екипът му имат възможност да развият този проект и у нас. В 4 града те провеждат срещи на тъмно с хора от различни среди в обществото – актьори, музиканти, предприемачи, представители на общините. На тях ролите се обръщат. Зрящите стават незрящи и се оставят изцяло на интуицията си. През 2016 обаче лицензът, който имат изтича, но те продължават да се развиват в областта на социалното предприемачество. В него ще участват незрящи и хора със зрителни увреждания – казва Митев и допълва:Целта ни е да създадем работни места за хората със зрителни увреждания, да ги насърчим да бъдат самостоятелни и проактивни. Това е обратното движение спрямо отношението, което държавата има към хората с увреждания. Поставят им се етикети и на тях се гледа като на неравнопоставени. Те обаче имат много таланти и имат нужда от подкрепа, за да ги развият. Талантите, които ние ще развием в малка група хора, ще бъдат насочени към работа със звук – тонрежисура, звуково инженерство и аудиодескрипция. Това е нещо като звукови субтитри. Звукоописанието е допълнителен канал, в който глас зад кадър обяснява на незрящите какво се случва в дадена сцена от филма. В Европа темата за достъпността и възможностите за участие на хората с увреждания в културния живот, става все по-актуална. Работата с хора с увреждания изисква много търпение, а резултатите невинаги идват веднага. Това обаче не бива да отказва онези, които са се посветили на каузата да направят живота им малко по-добре уреден и безопасен. Тези хора са част от нас и заслужават уважение и подкрепа.

{:}{:en}Tales in the Dark Author: John Kolev
Source: BNR

published on 29.03.17

What would be our life if our eyes were taken off or we were pinned to a wheelchair? Every time I meet such people, I ask myself how I would feel in their place. Probably will not last even a few days. Fear of the dark is completely justified, especially if it is a daily life for man. Every day he faces a number of obstacles, even as he comes out of his own home. Infrastructure in our country is not adapted for people with disabilities and they can not use it safely. Therefore, their communities are encapsulated and excluded from society. Their problems are always at the forefront of the authorities’ programs. We meet with the social entrepreneur Evgeni Mitev, who has undertaken the difficult task of helping people with visual impairments. One of the initiatives in which he is involved is German and is called „Dark Dialogue“. Here’s what he told us about her:

It all started in 2014 when I visited an event for social entrepreneurship in Strasbourg. There I saw a room in which she entered and was completely obscured. She was writing a dialogue in the dark. I was inside with five other strangers, led by a blind man. We gave out our white canes and we walked through an entrance that made a full turn. Several tasks followed. We were trying to get the job done in the conditions of total vision exclusion. It was out of the comfort zone. When I went outside I spoke to people and it turned out to be one of the first and most sustainable social enterprises in Europe. It is called „Dialogue“ and has begun with „Dark Dialogue“ – events organized and led by the blind. There are already other formats such as „Dialogue of the Silent“ for deaf and „Dialogue with Time“ where the guys are people over 80 years old.

In 2015, Evgeni and his team have the opportunity to develop this project in Bulgaria. In four cities, they hold meetings in the dark with people from different backgrounds in the community – actors, musicians, entrepreneurs, representatives of municipalities. The roles turn to them. The sightings become blind and leave their intuition entirely. In 2016, however, the license expired but they continue to develop in the field of social entrepreneurship. It will include blind and visually impaired people, says Mitev, adding:

Our goal is to create jobs for visually impaired people, to encourage them to be self-sufficient and proactive. This is the reverse movement towards the attitude that the state has towards disabled people. Labels are placed on them and viewed as unequal. But they have many talents and need support to develop them. The talents we will develop in a small group of people will be focused on sound engineering, sound engineering, audio engineering and audio decryption. It’s like sound subtitles. Soundtrack is an additional channel in which a voice behind a frame explains to the blind what is happening in a given scene in the movie. In Europe, the issue of accessibility and opportunities for people with disabilities to participate in cultural life is becoming more and more relevant. Working with people with disabilities requires a lot of patience, and the results do not always come right away. This, however, should not deny those who have dedicated themselves to the cause of making their lives a little better arranged and safe. These people are part of us and deserve respect and support.{:}{:de}Geschichten im Dunkeln Autor: John Kolev
Quelle: BNR

veröffentlicht am 29.03.17

Was wäre unser Leben, wenn uns die Augen ausgezogen oder wir an einen Rollstuhl gefesselt wären? Jedes Mal, wenn ich solche Leute treffe, frage ich mich, wie ich mich an ihrer Stelle fühlen würde. Wahrscheinlich wird nicht einmal ein paar Tage dauern. Angst vor der Dunkelheit ist völlig gerechtfertigt, besonders wenn es ein tägliches Leben für den Menschen ist. Jeden Tag steht er vor einer Reihe von Hindernissen, selbst als er aus seinem Haus kommt. Die Infrastruktur in unserem Land ist nicht für Menschen mit Behinderungen geeignet und kann sie nicht sicher nutzen. Daher sind ihre Gemeinschaften gekapselt und von der Gesellschaft ausgeschlossen. Ihre Probleme stehen immer im Vordergrund der Behördenprogramme. Wir treffen uns mit dem Sozialunternehmer Evgeni Mitev, der die schwierige Aufgabe übernommen hat, Menschen mit Sehbehinderungen zu helfen. Eine der Initiativen, an denen er beteiligt ist, ist Deutsch und heißt „Dark Dialogue“. Hier ist, was er uns über sie erzählt hat:

Alles begann im Jahr 2014, als ich eine Veranstaltung für soziales Unternehmertum in Straßburg besuchte. Dort sah ich einen Raum, in den sie eintrat und war völlig verdunkelt. Sie schrieb einen Dialog in der Dunkelheit. Ich war drinnen mit fünf anderen Fremden, angeführt von einem Blinden. Wir verteilten unsere weißen Stöcke und gingen durch einen Eingang, der eine volle Wendung machte. Es folgten mehrere Aufgaben. Wir versuchten, die Arbeit unter den Bedingungen einer totalen Ausgrenzung zu erledigen. Es war außerhalb der Komfortzone. Als ich nach draußen ging, sprach ich mit den Menschen und es stellte sich heraus, dass es eines der ersten und nachhaltigsten sozialen Unternehmen in Europa war. Es heißt „Dialog“ und hat mit „Dark Dialogue“ begonnen – Veranstaltungen, die von Blinden organisiert und geleitet werden. Es gibt bereits andere Formate wie „Dialog des Schweigens“ für Gehörlose und „Dialog mit der Zeit“, bei denen die Jungs über 80 Jahre alt sind.

Im Jahr 2015 haben Evgeni und sein Team die Möglichkeit, dieses Projekt in Bulgarien zu entwickeln. In vier Städten treffen sie im Dunkeln mit Menschen unterschiedlicher Herkunft zusammen – Schauspieler, Musiker, Unternehmer, Gemeindevertreter. Die Rollen wenden sich an sie. Die Sichtungen werden blind und hinterlassen ihre Intuition. Im Jahr 2016 ist die Lizenz jedoch abgelaufen, aber sie entwickeln sich weiter im Bereich des sozialen Unternehmertums. Es wird blinde und sehbehinderte Menschen einschließen, sagt Mitev und fügt hinzu:

Unser Ziel ist es, Arbeitsplätze für sehbehinderte Menschen zu schaffen, um sie zu ermutigen, selbstständig und proaktiv zu sein. Dies ist die umgekehrte Bewegung hin zu einer Haltung des Staates gegenüber behinderten Menschen. Etiketten werden darauf platziert und als ungleich angesehen. Aber sie haben viele Talente und brauchen Unterstützung, um sie zu entwickeln. Die Talente, die wir in einer kleinen Gruppe von Menschen entwickeln werden, werden sich auf Tontechnik, Tontechnik, Tontechnik und Audioentschlüsselung konzentrieren. Es ist wie Untertitel. Soundtrack ist ein zusätzlicher Kanal, in dem eine Stimme hinter einem Bild dem Blinden erklärt, was in einer bestimmten Szene im Film passiert. In Europa gewinnt die Frage der Zugänglichkeit und der Möglichkeiten für Menschen mit Behinderungen, am kulturellen Leben teilzunehmen, zunehmend an Bedeutung. Die Arbeit mit Menschen mit Behinderungen erfordert viel Geduld, und die Ergebnisse kommen nicht immer sofort. Dies sollte jedoch diejenigen nicht leugnen, die sich der Sache verschrieben haben, ihr Leben ein wenig besser zu gestalten und sicherer zu machen. Diese Menschen sind Teil von uns und verdienen Respekt und Unterstützung.{:}{:it}Racconti nel buio Autore: John Kolev
Fonte: BNR

pubblicato il 29.03.17

Quale sarebbe la nostra vita se i nostri occhi sarebbero stati tolti o siamo stati fissati a una sedia a rotelle? Ogni volta che incontro queste persone, mi chiedo come mi sentirei al loro posto. Probabilmente non durerà nemmeno qualche giorno. La paura del buio è completamente giustificata, soprattutto se è una vita quotidiana per l’uomo. Ogni giorno affronta numerosi ostacoli, anche quando esce dalla propria casa. L’infrastruttura nel nostro paese non è adatta per le persone con disabilità e non può utilizzarlo in modo sicuro. Pertanto, le loro comunità sono incapsulate e escluse dalla società. I loro problemi sono sempre all’avanguardia nei programmi delle autorità. Incontriamo con l’imprenditore sociale Evgeni Mitev, che ha intrapreso il difficile compito di aiutare le persone con disabilità visive. Una delle iniziative in cui è coinvolto è il tedesco e si chiama „Dialogo scuro“. Ecco cosa ci ha raccontato:

Tutto è iniziato nel 2014 quando ho visitato un evento per l’imprenditoria sociale a Strasburgo. Lì ho visto una stanza in cui è entrata ed è stata completamente oscurata. Stava scrivendo un dialogo al buio. Ero dentro con altri cinque stranieri guidati da un cieco. Abbiamo dato i nostri canne bianche e abbiamo camminato attraverso un ingresso che ha fatto un giro completo. Sono seguite diverse attività. Stavamo cercando di ottenere il lavoro in condizioni di esclusione totale della visione. Era fuori dalla zona di comfort. Quando sono andato fuori ho parlato con la gente e si è rivelata una delle prime imprese e società più sostenibili in Europa. È chiamato „Dialogo“ ed è iniziato con „Dialogo scuro“ – eventi organizzati e guidati dai ciechi. Ora ci sono altri formati come „Dialogo tranquillo“ – per sordi e „dialogo con il Tempo“, dove gli uomini di punta sono più di 80 anni.

Nel 2015 Evgeni e il suo team hanno l’opportunità di sviluppare questo progetto in Bulgaria. In 4 città tengono incontri al buio con persone di diversa provenienza della società – attori, musicisti, imprenditori, rappresentanti dei comuni. I ruoli si rivolgono a loro. Gli avvistamenti diventano ciechi e lasciano completamente l’intuizione. Nel 2016, tuttavia, la licenza è scaduta ma continuano a svilupparsi nel campo dell’imprenditoria sociale. Includerà persone ciechi e non vedenti, dice Mitev, aggiungendo:

Il nostro obiettivo è quello di creare posti di lavoro per le persone con problemi visivi, per incoraggiarli ad essere autosufficienti e proattivi. Questo è il movimento inverso verso l’atteggiamento che lo Stato ha nei confronti dei disabili. Le etichette vengono poste su di loro e viste come diseguali. Ma hanno molti talenti e hanno bisogno di sostegno per svilupparli. I talenti che svilupperemo in un piccolo gruppo di persone saranno focalizzati su ingegneria del suono, ingegneria del suono, ingegneria audio e decodifica audio. È come sottotitoli. Soundtrack è un canale aggiuntivo in cui una voce dietro un telaio spiega al cieco cosa sta succedendo in una determinata scena del film. In Europa, la questione dell’accessibilità e delle opportunità per le persone con disabilità a partecipare alla vita culturale sta diventando sempre più rilevante. Lavorare con le persone con disabilità richiede molta pazienza ei risultati non vengono sempre immediatamente. Questo, però, non dovrebbe negare a coloro che si sono dedicati alla causa di rendere la loro vita un po ‘meglio disposti e sicuri. Queste persone sono parte di noi e meritano rispetto e sostegno.{:}